Снимка: Jorge Leal/ Red Bull

Лятно море с големи вълни, високо ярко слънце и по-синя от небето вода звучи като истинска мечта. Почти на противоположния край на мислената скала “мечта – кошмар” стои разбушувано море с големи сиви вълни, облаци и студена вода.

За добро или лошо обаче, точно като второто описание изглежда едно от най-добрите места за сърфиране в Европа – Назаре, Португалия.

Снимка: surfersvillage

На около 120 км от Лисабон през зимата се оформят огромни „течни планини” от вода и сол. Вълните в Назаре могат да достигнат височина от 30 метра, поради разположението на мястото в дълбок каньон, който събира водите на Атлантика на едно място близо до брега.

Снимка: FRANCISCO LEONG/ The Telegraph

Мястото е популярно сред сърфистите – „ловци на вълни”, които пристигат в Португалия всяка година през зимата.

Един от тях – Джейсън Полаков, атакува развълнуваното море с уиндсърфа си:

„Назаре е уникално място. Сърфирал съм всички големи вълни, но това е най-голямото предизвикателство. Вълните идват под различни ъгли… няма едно място, на което да си починеш.”

Снимка: FRANCISCO LEONG/ The Telegraph

Именно как Полаков хваща вълните на Назаре, можем да видим в следващото видео.

Божидара Йонова е едва на 18 години, но вече е кайт и уиндсърф инструктор в училището на SIROKO SURF с база на гръцкия остров Лимнос. Тя се занимава с уиндсърф още от дете – започва на 8, а на 12 открива и кайт-а. Макар и съвсем млада, тя вече има богат опит, който може да сподели с начинаещите сърфисти. Това и я помолихме да направи – да ни разкаже как се става сърфист:

SIROKO SURF, Божидара Йонова

Лесно ли е да станеш сърфист?
Много зависи от човека. На един може да му отнеме три дни, а на друг три години и пак да не се научи. Според мен всичко е до усет, но определено не е лесно.

Какво е важно да знае един бъдещ сърфист?
Да уважава морето и никога да не се надценява.

SIROKO SURF, Божидара Йонова

Какви „екстри“ има в този спорт, освен самото сърфиране?
За мен това не е просто “сърфиране” или просто спорт – това е начин на живот, който не е за всеки. Възможността да пътуваш и да срещаш нови хора, които споделят твоята страст е нещо невероятно.

SIROKO SURF, Божидара Йонова

Кои спотове ще препоръчаш на бъдещите сърфисти и защо?
Много зависи дали искат вълни или гладки спотове. Аз лично предпочитам и двете и остров Лимнос може да предостави и двата типа спотове. Има много други Гръцки острови, които бих искала да посетя. В Бразилия съм чувала, че е много хубаво, но така мога да изброявам до утре. Трябва да се пътува и всеки за себе си да намери подходящия спот.

Залез над Лимнос. Снимка: Манол Чалъков

Повече за Лимнос

Кога е най-подходящият сезон за начало?
Пак зависи къде се учат. В някои страни през зимата е най-хубаво, но например при нас лятото е най-подходящо.

Защо е важно да стартираш с инструктор?
В никакъв случай не трябва да се подценява спорта, защото на доста хора им изглежда много лесно, но всъщност въобще не е така и всичко може да завърши със сериозни наранявания.

Има ли твърде рано или твърде късно? От колко до колко години са начинаещите сърфисти при вас?
Няма правила. Има и много малки желаещи, което е много хубаво, но има и по-възръстни, което много ме радва, защото е по-добре късно отколкото никога.

SIROKO SURF, Божидара Йонова

Какво ти е нужно, за да започнеш?
Единственото нещо, което е задължително, е да имаме желание и да се заредим с тъпение, защото в началото си е трудно. Екипировката и спотовете идват после, когато вече имаме по-добра представа за какво става въпрос.

Кога започва сезонът?
Сезонът официално започва през месец май, но по принцип винаги е време за каране. Стига да духа, всичко е наред!

Повече за това как да станеш сърфист можете да научите от SIROKO SURF

Базата на SIROKO SURF на остров Лимнос

Венцислав Райков е на 38 години и е един от запалените по кайт- и уиндсърф от екипа на школата SIROKO SURF с база на гръцкия остров Лимнос. Във фирмата той се занимава с дизайн, а по вълните сърфира вече 7-8 години. Освен със сърф, Венци се занимава и със ски, футбол и, както ги нарича той – “електронни спортове”. Голямата му страст обаче си остава сърфирането, за което има много какво да ни разкаже, включително как се става сърфист:

Венцислав Райков, SIROKO SURF

Лесно ли е да станеш сърфист?
С всяка година става все по-лесно. Както каза капитанът – да станеш кайтист е обидно лесно. Като цяло, според мен, материята при уиндсърфа е доста по-обширна, може да се каже, че имаш много нива на умение и обучение. Важно е да намираш удоволствието във всяко едно ниво, за да имаш стимул да напредваш. Кайтсърфът е сякаш по-стеснен от към нива на умението, но това не намаля удоволствието в никакъв случай, напротив. Веднъж подкараш ли кайта, нещата вече се засилват от само себе си. Бих казал, че за да се научиш да караш кайтсърф, отнема около седмица по 1-2 часа на ден, според това колко си на “ти” с подобните спортове, а да караш уиндсърф ще успяваш още на 2-рия ден, но пък там всеки ден ще можеш и ще трябва да научаваш нещо ново. Разбира се – докато се кефиш.

Какво е важно да знае един бъдещ сърфист?
Естествено, най-важното е да може да плува. Ако не знаеш вкуса на морската вода, ще го разбереш. Хубаво е да можеш да понасяш слънцето и да обичаш морето, защото ще има по много от тях. Мога да кажа, че ако си спортна натура, това е нещо, което със сигурност ще те запали и когато задуха вятър, ти ще виждаш платна, дори да си в офиса. Въобще, толкова навътре навлиза в главата на повечето хора, че отсега знам на кои дати и къде точно ще бъда през лятото. Освен това, при свободни няколко дни първото нещо, което се замисляш е – мога ли да стигна до вода и вятър.

Божидара Йонова – един от инструкторите на SIROKO SURF

Какви „екстри“ има в този спорт, освен самото сърфиране?
Пак същото – ще прекарваш безкрайно приятни мигове на плажа и в морето. Ако няма вятър, ще играем волейбол с нови приятели или ще скачаме от скалите в кристалната вода. Специално в Лимнос, българската общност ще-неще се сближава още с идването – разговорите на ферибота, упътването за посоката и подялбата на сянка и шезлонги, създават едно много приятно миниобщество, което си спомням с носталгия цяла зима. Особено завиждам на тийнейджърите там, създават страхотни приятелства и се забавляват много. Не на последно място – сърфистките мацки са най-красиви!

Кои спотове ще препоръчаш на бъдещите сърфисти и защо?
Големия недостатък на този спорт в България са спотовете. Накратко казано – у нас спотовете са малко и от време на време. Още повече, че летните ни курорти са със силно населени плажни ивици и да караш там е трудно, че и опасно. Това е била и идеята на Стефан Раев като открива училището в Лимнос. Другият близък добър спот е в Турция. За мен обаче е по-лесно да пътувам в държава в ЕС, освен че избрах този и по качеството на училището, когато преди 6 години със съпругата ми бяхме просто неориентирани ентусиасти и имахме остра нужда от внимание и съдействие. Тогава се запознахме със Стефан, който ме впечатли с отзивчивостта си.

Лимнос. Снимка: Манол Чалъков

Повече за Лимнос

Кога е най-подходящият сезон за начало?
Общо взето, ако е топло времето и водата, вече може да започваш. В Гърция, може да се каже, че от началото на юни, дори зиморничави типове като мен могат да влизат без неопрен.

Защо е важно да стартираш с инструктор?
Учението с инструктор е най-голямата услуга, която може да си направи всеки начинаещ. Има толкова начини да сбъркаш елементарни неща, че е страхотна загуба на време да се мъчиш сам. Освен това безопасността го изисква. Има многобройни случаи на хора, които са се отказали завинаги от някой прекрасен спорт, само защото не са подходили правилно.

Уиндсърф със SIROKO на остров Лимнос

Има ли твърде рано или твърде късно? От колко до колко години са начинаещите сърфисти, които срещаш?
Виждал съм деца и в предучилищна възраст да правят първите си стъпки, въпросът е колко активно и отворено към спорта може да бъде едно дете. За горна граница изобщо не може да се говори, има сърфисти пенсионери, и то впечатляващи сърфисти. Всичко е до желанието да го живееш тоя живот по определен начин, дали свит вкъщи пред телевизора, дали цял живот по баровете, или пък спортуващ и свободен.

Кайтсърф на Остров Лимнос

Какво ни е нужно, за да започнем?
Нужно е единствено да избереш правилното училище. Има много места на които ще те научат, къде добре, къде не толкова, но приятното преживяване и правилното обучение определено могат да се програмират. Не навсякъде го умеят еднакво добре, и в това продължавам да се убеждавам всеки ден и в други сфери.

Кога започва сезонът?
Сезонът за сърфиста никога не свършва, дори да е зима. Ако задуха силен вятър в града и видите човек който ви изглежда някак си по-отнесен, сигурно е сърфист, който духом е там някъде. Е, на нашия спот в Сироко можем да открием сезона на първи май. Заповядайте!

Повече за това как да станеш сърфист можете да научите от SIROKO SURF

Базата на SIROKO SURF на остров Лимнос

Мечтали ли сте си да можете да отидете да се забавлявате на място, което събира в едно съоръжения за скейт, трасе за dirt bike и въжен парк и едновременно с това е разположени в непосредствена близост до училище за уиндсърф?

Дори да не ви е хрумвала тази идея, скоро всички ще имаме възможността да посетим едно такова място, защото хората от “A Team” са се осмелили да следват големите си мечти.

XChallenge, A Team / Снимка: A Team XChallenge

Спортният клуб “A Team”, запалващ страстта на хора от всякакви възрасти към уиндсърфа, като ги обучава в училището си, провежда start up кампания за споделено финансиране, с чиято помощ да осъществи идеята си за Xchallenge Park.

Паркът ще бъде разположен точно до плажа и в непосредствена близост до уиндсърф училището, което означава, че само на „една ръка разстояние” ще бъдат събрани няколко любими, интересни и екстремни спорта – скейт (на професионален скейт пул), байк (по прекрасно dirt трасе), уиндсърф (и още: падълборд и уейкборд) и други.

За да се изпълни мечтата на тима, са необходими още 40 000 евро, които ще бъдат вложени в построяване на къмпинг, санитарни условия, кът за сядане и такъв за игри и специално място за тренировки и упражнения. Ако искате да подкрепите идеята за създаването на първия по рода си в България парк, можете да го направите на страницата на кампанията тук.

Основната „мисия”, която стои пред бъдещия парк, е той да се превърне в място, на което всички, особено децата, получават възможност да изпробват различни спортове, да се запознаят с нови приятели и да се научат да оценяват и обичат природата, докато водят активен начин живот, който ги прави здрави и щастливи.

Няма как да не сте ги виждали – щом знамената се изпънат от поривите на вятъра, заливите се изпълват с цветни платна, гонещи се по повърхността на водата. Или поне така беше в близкото минало. В днешно време уиндсърфът май изостана на заден план, изместван от все по-развиващия се спорт на кайтсърфа. Но макар бройката на млади и запалени уиндсърф хипстъри да не е правопопорционална на кайтистите, и малкото, които са останали, умеят да се забавляват във водата (или поне да милеят за това).

Уиндсърфистите в България идват от различни точки на страната, и всички се обединяват пред идващите прогнози (които пък от своя страна не идват толкова често).
Трудно се работи в офис, когато поривите на вятъра почват да раздухват праха по улиците и карат дърветата да танцуват в бесен ритъм под натиска им. Екстремните спортове са като буболечка в главата на човек – от време на време започва да жужи, бръмчи и се разхожда, и просто трябва да намериш вариант да се отървеш от нея…

Условията по нашето Черноморие са абсолютно достатъчни за някои, други пък търсят по-екстремните моменти, заради което гонят вятъра из целия свят – от близките ни южни съседки, до западноевропейските страни и дори чак по други континенти.
Така е, у нас не се славим с константни ветрови условия, та затова и уиндсърфът си държи определено ниво. Абсолютно нормално. Вятърът при нас най-често присъства при смяната на сезоните или в зимните месеци, но го има и през лятото. Доста от хората са напълно щастливи с типичните за нашата страна условия през лятото – слаб умерен вятър 6 до 10 м/сек, предимно с посока от морето (или т.нар. източен морски бриз), за които ти трябват големи платна между 6.5 до 9.0 и дъски около 120 литра. Подходящи условия има по цялото Черноморие, като преобладават градовете Варна и Бургас с уиндсърф клубовете си, но разбира се и места като Равда, Лозенец, Арапя, Градина, Златна рибка, Веселие, които при наличие на прогноза събират хора и платна от цялата страна.

А когато започнат промените във времето или дойде смяната на сезоните, и започнат да излизат по-силни, дори прекалено силни ветрове, повечето от карачите не са готови да преминат границата към по-екстремното. Но някои от тях нетърпеливо чакат точно тези моменти – само да обявят код червено за вятър по Черноморието, и настава времето за екшън героите, нещата придобиват смисъл.
В тези дни бреговата ивица е залята от вълни, а любителите на уейврайдинга и скоковете започват да товарят колите с екипировка, която е стояла толкова дълго прибрана, че почти е неразпознаваема от праха по нея. Подбират се малки дъски от порядъка на 69-90 литра, а платната са между 3.4 до 5.0, най-често между 3.7 и 4.5. Разбра се, според теглото на човека, а и уменията.

Уейврайдингът е черешката на тортата за голяма част от хората, които обичат уиндсърфа и са изцяло пленени от адреналина. Почти всеки от нас тайно си мечтае или сънува подходящите условия, които в реалността, уви, никак не са близо до нашето географско положение. Но ако никога не сте хващали платно в ръцете си, да поясним самата идея в уиндсърфа или как се движим спрямо вятъра. Представете си, че стоите на свободно избран от вас плаж, и забравете за географските посоки. Стоите с лице към морето, а плажът е в обратната посока. Разперете ръцете си. Сега, вятърът, който идва към лицето ви, е оn shore, срещуположният е оff-shorе. Там, където сочат ръцете, е side shore.

В България условията най-често са при силен вятър side on от ляво, но също преобладават и on shore или side on от ляво. Територията над Варна, и по-точно Крапец и Дуранкулак, са широки отворени заливи, в които при силни североизточни фронтове вълната и прибоят достигат до стряскащи параметри. Не точно перфектните условия, но пък абсолютно могат да накарат краката ти да се бетонират преди влизане във водата. Това се случва през есента, когато цялото Черноморие бива залято от вълни, стига да е „добра” есен. Най-добри са може би условията в Лозенец, но всичко зависи от силата на вятъра, развитието на фронта и продължителността.

Но като цяло, не е лесна работа да намериш добри условия за уейврайдинг у нас, и точно това е причината хората да пътуват до отдалечени места. Не че това е значителен негатив, имайки предвид преживяванията… Ами да, най-любимата част от уиндсърфа – пътуванията! Моментите, в които ще си събереш топ екипировката в един борд бег с най-сериозния уейв материал, който имаш, и ще смениш няколко самолета до най-мечтаното място. Испания, Франция, Португалия, Англия, Мароко, Кабо Верде, Южна Африка, Америка, Австралия, Перу, Чили и всичките им топ уейв дестинации чакат да бъдат покорени! Неслучайно е казано – човекът е човек, когато е на път. Срещата с толкова много хора и всички те толкова интересни, смесицата от култури, религии, възприятия… А и само пътувайки намираме условията, които ще ни карат да се превъртаме в леглото преди заспиване с идиотска усмивка. Като например онзи класически down the line на 3-4-метрова вълна и момента, в който разпознаваш страха в себе си. Същият този страх, който те води за носа до края на вълната, усещането за ритъма й и знанието, че може би ще се срути върху теб във всеки момент. Това моментно състояние, когато си по средата на трипа, това свръхчувство на лекота въпреки болките в тялото. Споменът за рицарските преживявания отпреди два часа и споделянето на случките с приятелите, кой колко високо е скочил, кой е приземил задно салто или е бил в близост да приземи поредната откачена маневра, как си щял да счупиш ребрата върху гика и тем подобни истории, всички толкова незаменими. Казвам рицарски преживявания, защото точно това е, което се случва – ти си рицар, който се бори с лошите вълни и ги наказваш с финките си, cut back след cut back.

Е, някой път нещата стигат до там, че си изгубил рицарската битка и водата те е срещнала със скалите, откъдето събираш парчетата от екипировката. Но спокойно, не е толкова брутално, колкото звучи или изглежда. Или поне не след първия път. Просто красивите вълни невинаги се намират на приятни, златисти, чисти плажове. Това е една от неприятните страни на уиндсърфа – моментът, в който след трудното транспортиране на скъпата екипировка, дългото пътуване и пълното щастие влизаш във водата и там, още в началото, сесията може да свърши много бързо. Но така е, нищо не е вечно, екипировката също. Сгъваш скъсаното платно, хвърляш мачтата на боклука и ремонтираш дъската, стига да си носиш материал за ремонт.

За съжаление, поради факта, че условията не са толкова чести, у нас така и не е създаден този пример за подражание от същестуващи истински райдъри или състезатели, тоест все още няма създадена култура. А колкото по-разпространен е един спорт, толкова повече хора биха се занимавали на аматьорско и професионално ниво. Но може би това все пак предстои да се случи в бъдеще. Семката е посята с обучаването на толкова много деца по уиндсърф лагерите на Early riders camps, Ateam Xchallеnge и други, само трябва да покълва по-често. Тук е мястото и да поздравим Никола Абаджиев-Коки, който стана първият български райдър, споносриран от истинска марка, каквато е RRD. Коки е много добър уиндсърфист и уникален сърфист, а дисциплината, с която се занимава в момента, е уейв-кайтсърфинг. Запомнете неговото име, защото един ден може да се изненадате приятно къде развява българският флаг!

Не е много лесно да си добър в този клас на уиндсърфа – уейврайдинга. Ако не отделяш достатъчно време, океанът, морето, условията няма да те допуснат в близост. По-лошото е, че ще го усетиш, ще осъзнаеш, че идва отвътре в теб, което е разочароващо усещане.А едно от най-хубавите усещания е да знаеш, че си добър в нещо трудно, с което печелиш уважението на останалите. За целта ще трябва да положиш усилия – за да изградиш ниво, и още повече – да го поддържаш. На първо място, ще ти трябва доста екипировка и физическа подготовка, плюс възможно най-дълго време във водата – с уиндсърф, сърф, SUP, кайт, няма значение, важното е да се изгради сериозно усещане за вълните, океаните и моретата. Изграждането на един истински райдър зависи от това и колко лишения би си позволил. Все пак говорим за спортове, в които райдърите не се наричат просто райдъри, а АТЛЕТИ! Това звучи достатъчно тежко, но знам, че винаги ще има хора, които биха искали да бъдат атлети.

фотография: Кирил Пейчев

Но ако си млад, запален и уиндсърфът ти е влязъл под кожата, ако мислиш, че разполагаш с тези качества и някой ден получиш истинското желание да станеш и по-добър, не забравяй – винаги трябва да вярваш в успеха и прогреса. Така че пътувай колкото можеш, бъди отдадени на спорта и уроците, и както се казава: RIP HARD!

Статията “Екстремен уиндсърф в България” е част от брой ЛЯТО 2016 на Списанието, в който ви очакват и още много истории с вятър, вълни и много приключенски дух. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

Снимка: Erik Aeder/Red Bull

Има вълни, големи вълни, огромни вълни и онези, с наименованието Jaws.

Появяват се веднъж на година по северното крайбрежие на Мауи и заформянето им привлича редица сърфисти, използващи ги, за да докажат уменията си и многобройна „публика”, наблюдаваща със страхопочитание разтварящите се океански челюсти.

Снимка: Pierre Bouras

Австралийският уиндсърфист Джейсън Полаков е един от онези безстрашни про-та на дъската, които влизат във водата всеки път, когато Jaws се появят. Когато той „атакува” вълните обаче, от страховито място, океанът сякаш се превръща в площадка за игра.

„Това беше най-наситеният откъм големи вълни сезон, вероятно от 30 години насам. Никога не бях виждал нещо подобно. Имахме възможността да „изцедим” всички възможности от себе си и от екипировката си до краен предел.”

В следващото видео наблюдаваме Полаков и страховитите Jaws.

Очите на Венета Захариева са толкова сини, колкото безкрайното синьо море и небето над него. Сигурно затова и голямото синьо е мястото, където човек я засича най-често. Ако не там, то поне някъде около Съдебната палата. Звучи ви нелогично? Нищо подобно. Между работата като адвокат и страста си по уиндсърфа, Венета е, меко казано, таралеж в гащите. Притежава безгранична енергия, която влага еднакво отдадено в двете си занимания. И макар на пръв поглед те да звучат взаимоизключващи се и несъвместими, когато видиш Венета неизбежно ти става ясно, че в нея няма нищо, което да дори бегло да напомня на адвоката-сухар или вятърничевия уиндсърфист. И това съвсем не е всичко. Ще я видим и по байк състезания, често с фотоапарат в ръка (защото една от големите й страсти е играта със светлината). Или пък по планинските пътеки, пеш или с колело – друга нейна страст, която съвсем я отведе до курс за планински водач, който (съмнявате ли се?) завърши успешно. Организирала е и прожекции на филми, все свързани със спортовете, които обича, а в свободното си време (кога ли й остава?), се изявява и като автор на статии. Несъвместими занимания? Не мислим.

Кой вятър те довя до уиндсърфа?
Случайно стана, а дали има случайни неща всъщност? Приятел и колега от университета, с когото карахме яхтен курс заедно, един ден ми се обади и каза: „Купих си сърф, идваш ли да го пробваме?“. В началото беше страшна борба, спортът беше сравнително нов и не дотам познат, нямаше откъде да се купи сърф екипировка, а когато излезнаха първите възможности за сдобиване с личен материал, то само дъската струваше цяло състояние… Тогава въобще не съм размишлявала по темата какво ми дава този спорт, исках само да подкарам. Но от сегашна гледна точка осъзнавам всичко, което получавам – свободата, лекотата на мислите, усмивката, удовлетворението, красивите гледки, радостта от живота, мириса на море, усещането „да си вятър“… няма друго такова!

А колегите ти адвокати как гледат на теб, не им ли се струва твърде несериозно това занимание?
От няколко години сама съм си шеф и не трябва да се обяснявам на някой висшестоящ за „крастата“. Преди обаче, когато работех в кантора, беше много трудно. Никакво разбиране нямаше, дори напротив, нямах време за личен живот, камо ли за преследване на прогнози. Това ме влуди, никога не съм се чувствала по-подтисната в живота си. Буквално стигнах до момента, в който се наложи да се изправя пред дилемата: „Когато работата започне да пречи на уиндсърфинга, значи е време да напуснеш работа…“ И се махнах оттам. Трудно решение беше, имах си своите съмнения – „какво ли ще бъде“ и „дали ще успея“, но вече знам, че това беше възможно най-правилното решение и то взето сравнително навреме… Не съжалявам въобще!

Един път ходих да карам на Крисифийлд, уиндсърф спот под моста Голдън Гейт в Сан Франциско, САЩ. Тогава, докато си ригвах материала, до мен спря една кола, от нея изскочи един костюмар и започна да си приготвя сърф оборудването за каране, барабар както си беше с костюм и вратовръзка. Не знам защо за българската психология нещата изглеждат несъчетаеми? Мисля, че е въпрос на още време да пораснем на мироглед и да не оковаваме мечтите си.

На плажа срещаш ли учудени погледи, когато кажеш какво работиш?
Направо им „пада каскета“ от учудване, като разберат, че съм адвокат. Дори си мислят, че се шегувам. Впоследствие са ме засичали около Съдебната палата, а аз вместо с бордшорти и крещящо жълта ликра, съм с бяла ризка и черен панталон с ръб… изненада! Весело е да се прочете реакцията на хората, докато ме разпознават.
Преди две години в сърф училището се наложи да уча колега адвокат от Пловдив. Интересното беше, че той постоянно заявяваше, че е адвокат, много говореше за работата си, въобще имаше си самочувствие човекът, пушеше скъпи пури… и го раздаваше, как да кажа, маниерно. Два дни преди да му свърши курса, докато карахме във водата, стана дума за „какво друго правя в този живот“… Е, казах му, че сме колеги. За моя изненада, маниерността към мен изчезна и се появи невероятен респект. Помня го и до днес… каза, че леко се подтиснал, като разбрал, че сме колеги, понеже правя с лекота – „много красиво и с хъс“ – нещо, което той не можел.

Случва ли ти се да срещаш пренебрежително отношение от другите уиндсърфисти?
О, разбира се, но то е по-скоро защото съм от „нежния пол“. Масово доминира разбирането, че уиндсърфингът е силов и затова предимно мъжки спорт. С това си обяснявам, че са малко момичетата в България, които го практикуват. Дори приятели са ми казвали: „зарежи тази хамалогия“, „не е за жени този спорт“ и какво ли още не… Но те изпускат нещо много важно – каквото не става със сила, става с акъл и хитринка, но иди обяснявай на всезнайковците (то няма и смисъл).

Между две толкова различни среди – как успяваш да се впишеш?
О, вписвам си се много добре и не искам да се отписвам! Всъщност нещата не са чак толкова различни, защото и двете призвания са свързани с работа с хора и опират до вечните проблеми и вълнения на човешката психика – страх, предубеденост, несигурност, липса на правилна мотивация, родителски амбиции и преборването им. Понеже лятото работя и като уиндсърф инструктор, признавам, че за подхода си към учениците адвокатът и медиаторът в мен играят решаваща роля.

С какви стереотипи най-често се сблъскваш?
От едната страна е определението, че адвокатите са сухари, кариеристи, карат скъпи коли, не виждат по-далече от носа и хонорара си, носят скъпи костюми и се вълнуват само от материалното. От другата – че уиндсърфингът е спорт, който не е за жени, а тези, които го практикуват са огромни и приличат на мъже. Но най-фрапантният е, че жената трябва да се ожени на 20, да роди на 21, а на 23 за втори път, дори не искам да го коментирам….

А накрая какво остава вън от всички рамки?
Свободата, за нея няма рамка, а ако има, не вирее! Удовлетворението от това, което правиш, също не може да бъде рамкирано, защото това е щастието – да си себе си и да се радваш на всяко вдишване… Рамкираш ли мечтите, нямаш мечти.

Открийте всички истории на untaggable.bg

Една сутрин осъмнах с имейл, съдържащ истинско предизвикателство, дори по-яко от това да ти лепне вулкано-то*! Отправяха ми запитване дали искам да разкажа това-онова за любимия си спорт, за про-тата в уиндсърфинга, за начина на живот и въобще – да се гмурна в темата „Къде е уиндсърфинг спортът в момента?“.
Толкова се ентусиазирах, че дълго време не можех да седна да подредя мислите си на хартия. Признавам си, няколко седмици наред пишех наум!

НАЧАЛОТО
Както се казва, за да стигнем някъде, първо трябва да тръгнем отнякъде. За целта, ще се разходим до началото, без което всичко щеше да си остане една жул-верновска идея.
Кредитът за появата на уиндсърфинга дължим на Нюман Дерби, американски изобретател, създател на – както сам той го нарича – сейлбординга. Израснал в Пенсилвания, САЩ, още на 12-годишна възраст Нюман започва да строи платноходки. И както сами бихте се досетили, първата му лодка претърпяла абсолютен крах, като потънала във водите на река с трудно за произнасяне име – Съскуъхана (бел.ред. Susquehanna River). Нашият упорит герой обаче, отдаден на любовта си към първото творение, успял някак си да го спаси, като го измъкнал от водата, за да може същото да заживее втори живот в близост до двора му, този път като „къщичка“ за змии.
Творението на Дерби, което живо ни интересува обаче, е заченато през 1948 г. и представлява идея за ръчноуправляван модел на квадратно платно (приличащо на перпендикулярно хвърчило), монтирано на катамаранна платформа.
По-късно в средата на 60-те, когато Нюман Дерби навършил двадесет години, изобретението му претърпява сериозна промяна. Създателят максимално олекотява носещата конструкция, тя вече има плоска дървена структура и представлява плаваща платформа за отдих и разходка по водата, наименована „Сърфът на Дерби“.

Самият Дерби спокойно можем да определим като първия уиндсърфист, защото в периода 1964-65 г. той съумява да подкара десетфутовия си модел (приблизително три метра), задвижван от силата на вятъра, в околните езера.
Така през август 1965 г. в списание Popular Science той за първи път дава гласност на изобретението си, което към онзи си момент съдържа два независими един от друг компонента – платното просто е подпряно, незастопорено на „возилото“. Въпреки публикацията в научното списание, Нюман Дерби така и не патентова хрумката си.
Това дава златна възможност на калифорниеца Джим Дрейк и сърфиста Хойл Швайцер да го патентоват през 1968 г. във вида, в който е познат днес – платно, закачено посредством мачта към дъска за хавайски сърф. Впоследствие моделът доста бързо бива разработен от компанията на тандема – Windsurfing International Inc., като в един по-късен етап Хойл откупува дяловете от компанията на стойност $36 000 от съдружника си и започва да раздава лицензи за международно производство на модела.
Към този момент Европа е жадна за новия спорт, а компаниите с подлиценз като Bic Sports, F2 и Mistral искат да намерят начин да се освободят от задълженията си на подлицензенти на Windsurfing International Inc. Това дава повод за много съдебни дела, оспорване на иновативността на модела, патентован от компанията-майка, в резултат на което същият претърпява много бързо развитие и модернизация, за да стигне до футуристичния си облик днес.

В момента компании като Fanatic, Tabou и JP, които са едни от основните производители на дъски за уиндсърф, всяка година изваждат на пазара подобрени и тунинговани модели на продукта си. Тази тенденция неотлъчно се следва и от утвърдените с течение на времето марки, създаващи уиндсърфинг платна, като North Sails, NeilPryde и Gaastra. Симбиозата е дотолкова напреднала, че ежегодните модели не само че се изработват спрямо подобренията на дъските, но и от гледна точка на визуалната комбинация от дизайн и използвани цветове.

ЖИВИТЕ ЛЕГЕНДИ
За да имаме космическите измерения в развитието на уиндсърфинга към днешна дата, не може да не споменем две имена – това на Роби Неш и на голямото дете Джейсън Полаков. Възрастовото измерение и на двамата е живото доказателство, че за професионалистите факторът „навършени години“ не играе. Дори напротив, в бранша съществува усещането, че колкото по-улегнали ТРЯБВА да стават, толкова по-луди глави го раздават. За момент не спират да се развиват уменията си в спорта, не спират да пътуват, за да карат…. все така гонят Михаля в доказателство, че перпетуум мобиле съществува. И ако за някои това е непонятен житейски път, то за нас остава благодарността и умилението, което изпитваме към тези хора. Жив пример за еволюцията на спорта.

Роби Неш и Джейсън Полаков на Jaws, 2011 г. Фотография: Tracy Kraft/Red Bull Content Pool

Пръв по възмъжалост, но и по хъс и мотивация, е Роби Стънтън Неш, към днешна дата на 53 навършени години. В историята на уиндсърфинга чичко Неш, както галено го наричаме помежду си, се прославя с внушителния тейбъл топ* и страшничкия за учене фронт лууп. Неш ще остане в историята на спорта и с първия фронт лууп (преобръщане с главата напред), направено с дълга дъска – Mistral Equipe, с размер 3.72 м. Към днешна дата Роби Неш е титулован като „Легендата на уиндсърфинга“, дори се счита за един от основоположниците на производен, нов вид спорт – кайтсърфинга. Тук идва и логичният въпрос, дали това не е първата запалена лампичка – предупреждение, че на уиндсърфинга му предстои да отстъпи мястото си на нещо по-ново, по-яко и по-лесно за напредване… НО, дотогава ще уважим много прогнози, ще покараме уиндсърф и… ще видим!

Роби Неш. Снимка: Kolesky/Red Bull Content Pool

Другата голяма известност в спорта, с особено силно присъствие на уейврайдинг сцената, определян от гилдията като „уиндсърфиста на всички времена“, е лудакът Джейсън Полаков. За него трябва да прибавим, че освен на уиндсърфинга и предизвикателството да пътува, за да кара вълните-челюсти, той е и страстен почитател на мото-кроса (разписал се е с подобаващ брой травми и в този спорт). Всъщност, много и още по-много може да се разкава за Джейсън, а личното ми мнение е – това е живото доказателство, че перпеттум мобиле съществува!

Джейсън Полаков, Снимка: Beau Pilgrim/Red Bull Content Pool

За Полаков се заговаря за първи път през 90-те. Той е забелязан заради специфичен стил и невероятни умения, демонстрирани при „пързалянето“ по вълни. Нещо повече, възхитата идва и от факта, че той е един от първите уиндсърфисти, които започват да тунинговат дъските, които карат. Така Полаков освен че съумява да наложи собствен стил в уейврайдинга, неусетно полага основите на „тенденциите на Джейсън“ за бъдещата много бърза еволюция във формата на уейвърките. Първоначално любимият ни супергерой кара традиционния за времето си асиметричен дизайн, заложен във формата на дъската, но я заменя почти веднага със симетричната заострена задница (pintail). Това е и преломът в историята и развитието на уиндсърфинга – направо революция!, защото дава тласък в развитието на формата и дизайна на дъските за уейв уиндсърф към днешна дата. Кой ти тогава (никой!) въобще е можел да предположи, че спортната визия на Джейсън ще се разпростре отвъд настоящето, за да създаде един от най-известните и преуспяващи брандове – “Jason Polakow Australia”, диктуващ модата и тенденциите на пазара за уиндсърф през 21 век.
Наред с многото титли и силното присъствие в световната купа в уейврайдинга, щурият Джейсън ще остане в историята на уиндсърфинга и с тенденциозното „разпукване“ на вълните – челюстите на Ho’okipa, Хаваи, САЩ. А тази година – и с успешното пързаляне по 6-7-етажните грамади на Назаре, Португалия. Няма такава сила, няма такова спокойствие и вътрешна увереност за успех. Ей така, кара си ги човекът, сякаш закусва сутрин мюсли, с невероятна лекота и красота! Keep going, MASTER!

Пълната статия и още много вятърничеви емоции, свързани с уиндсърфа, ви очакват в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

След проследихме началото на уиндсърфа и живите легенди в спорта, веднага засилвам към вашето внимание мучачото Голито Естредо.

Голито Естредо

Роден през 1989 г. в Парламар, Венецуела, за първи път започва да се състезава на 13-годишна възраст, като до момента е носител на шест световни купи в дисциплината фрийстайл. Това е човекът, благодарение на когото уиндсърфингът няма начин да загине… или пък случайно да бъде изместен от кайтсърфинга. Допринася нечовешката за равитието на дисциплината към днешна дата, като процесът търпи развитие. Затрогващо и с благоговение го наричам Mr. Alien (Г-н Извънземен). Като го гледа човек в тубата, за да абсорбира уменията му, в захласването си, успява да забрави от коя фигура е тръгнал човекът, за да навърже 4-5-6 такива и да се озове в някаква космическа безкрайност на ротациите… Еър Флака в Шака 720, yeah! Като жабка по водата е, скача от място и с лекинка засилка… и скачааа високооо! (Дали белите могат да скачат така?!) И навързва, навързва… последният да затвори вратата.

Сара-Кита Офринга

Дамската представителка в същата дисциплина, еквивалент на Естредо, е къдравелката Сара Кита Офринга от Аруба. Родена на 4 юли 1991 г., на 24-годишна възраст тя вече е седемкратен носител на световната титла във фрийстайла и двукратен в слалома. Определят я като „кралицата на фрийстайла в уиндсърфинга“. На искането да се опише във водата отговаря: „Винаги съм водена от предизвикателството да „изпомпам“ нещо ново. Опитвам се да работя предимно върху нови трикове и това е причината за внушителните ми „размазванки“ във водата. Но дори и най-малкият прогрес е страшна мотивация за мен, до степен да вярвам, че всяко падане си е заслужавало… Като цяло съм весела и винаги ентусиазирана, особено за случването на нови неща“. Любимите й места за каране са Фуертевентура, Бонейр и Аруба. За Сара не се говори много, дори е трудно да се намерят разнообразни нейни снимки в интернет пространството… Присъствието й във фрийстайла е ненатрапчиво и скромно. Но уменията в пумпалеенето са завидни. Физически е внушителна – висока и здрава, лицето й винаги по детски захилено, добронамерена и сърцата, мята си се мъжката във водата. Участва в много кампании за популяризиране на уиндсърфинга сред малките момиченца. Сара си остава вдъхновение не само за нежната половина в спорта, но и мотивация за силния пол.

Близначките Морено

Прегледът на световния уиндсърф уейв-фрийстайл елит не може да мине и без сестрите Ибала и Дайда, по прякор Близначките Морено. За тях винаги се говори в множествено число и няма как да е другояче. Родом от Лас Палмас, Гран Канария, Испания, те правят дебюта си на световната уиндсърф сцена през 1998 г. В някакъв период от време за сестрите не се говореше много и затова, ненадейно и за себе си, бях решила, че са тихи и скромни личности, само постиженията им на световния уиндсърф подиум бяха шумни и крещящи, отмятащи, прославящи, зашлевяващи и доказващи, че са безкомпромисни във фрийстайл уейврайдинга. Обяснението за тишината около тях дойде малко по-късно, когато един ден Дайда се появи в медийното пространство, за да сподели, че е преборила диагнозата рак. Същата й е поставена 2012 г. и това я подтиква към самовглъбение. Притихва, но не защото е паднала духом или се е отказала от борбата, а за да започне побеждаването на новото предизвикателство по нейни думи „изотвътре“ и със същата онази настъпателна упоритост, с която всеки път успява да се покатери, за да види света от гребена на вълната, в духавица и пяна, докато кара уиндсърф. Много малко са посветените в двубоя й с болестта. Химиотерапията я отслабва видимо физически, тя самата казва пред списанието Cooler: „Не съм същата. Видно е, че не съм. Преди четири години бях в страхотна физическа форма и точно тогава не бях готова да спра да карам уиндсърф…“ Ибала е неотлъчно до нея, съдбата им е отредила да са заедно и в това страшно, сломяващо житейско препятствие и изпитание за силата на личността им.
В момента сестрите развиват уиндсърфинг спорта на Посо, участват активно в организирането на кръговете от състезанията за Световната купа, провеждат тренировъчни лагери, стопанисват малко хотелче за отдих. Не спират да тренират, всеки момент, в който има прогноза, са във водата, стремят се към усъвършенстване и според мен захождат пряко към нови върхове. Следобедите и след задължителната тренировка за деня Дайда работи като физиотерапевт, помага на близки и познати, на хора в нужда. Понякога сред пациентите е и нашият познайник фрийстайлър Голито Естредо… Който не спортува, той не се травмира!
След загърбване на поредното предизвикателство, близначките Морено са по-силни отвсякога. Макар да казват за себе си “въпреки, че сме родени в един ден, по едно и също време, излезнали сме от едно и също коремче, сме много ралзични…“, животът им е отредил да са задружни и еднакви в силата на волята си и по зрелищност на карането на уиндсърф. За нас отстрани остава възхищението от хладнокръвието (нищо, че в жилите им тече кипящата испанска кръв!), с което двете заявяват на света, че уиндсърфът няма да умре, а ще пребъде!

И след като доволно спрегнахме имената на фристайлърчетата, трябва да разкажем и за летежите на детето-чудо Филип Костер, който също фрийстайлничи, но по вълните. Роден на 5 март 1994 г., на канарския остров Las Palmas, той живее на къща в близост до морето заедно с родителите и сестра си. На осем „той е малък, но вече знае“, че иска да се занимава с уиндсърфинг и нищо друго. И това не е изненада за никого, предвид, че докато пише домашните си, от прозореца на стаята си може да наблюдава екшъните на местните гурута във водата. Преди да започне уиндсърфистката си кариера, Филип е шампион на Канарите по плуване, водата е любимият му физико-химичен елемент, и кариерата му получава тласък именно в тази посока. На 12 получава уайлдкард за PWA World Cup в Позо и въпреки че е елиминиран още на първия кръг, това е разковничето, което го кара да продължи да тренира като обезумял, използвайки всяка минута във водата, за да се усъвършенства. Разбира се, резултатите не закъсняват, на седемнадесет Филип Костер става световен шампион в категория вълни при мъжете, и съответно е най-младият световен шампион в историята на уиндсърфинга. Не е ли това само по себе си космос? Мъникът да сложи в „джобчето“ си мъже-професионалисти с дългогодишен опит зад гърба си? И всичкото това с невероятна лекота…
В момента лудкото Костер „диша във врата“ на Рикардо Кампело, направил първи опит да завърти тройния фронт лууп, а цялата уиндсърф гилдия му стискаме палци… защото всеки път е на косъм да го стори, дори ако трябва да сме точни, на милимунда от косъма е. Със сигурност успехът му е въпрос на време… на кратко време!

Пълната статия и още много вятърничеви емоции, свързани с уиндсърфа, ви очакват в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

Когато чуеш името Неш, първата асоциация е Роби Неш – чудотото на уиндсърфа, най-младият световен шампион и една от личностите, променили из основи водните спортове въобще. Истината е обаче, че за популярността на фамилията отговорност има не само Роби, с неговите десетки титли, впечатляващи трикове и активен начин на живот, отдаден на популяризирането на спорта, но и баща му Рик – без когото нищо от това най-вероятно нямаше да се случи.

Рик Неш е роден през 1940 г. в Калифорния. Учител по професия, сърфист по душа, той използва всяко свободно време да се отдаде на страстта си – било то във водата или в задния двор на къщата си, където се занимава с дизайн и шейпване на сърфове. През 1959 г. среща бъдещата си съпруга Карол, а малко по-късно през същата година успява да хване и най-голямата вълна за времето си – постижение, което заслужено му осигурява място в първия брой на списание Surfer. Калифорния обаче не е достатъчна на Рик, и след поредната прекарана зима в Хаваи, той решава, че е крайно време да се премести там, където условията са целогодишно подходящи.

“Всеки ден, в който си във водата, е добър ден!”

През 1968 г., Рик, Карол и трите им деца по това време – Ранди, Роби и Кристин, се местят за постоянно на хавайския остров Кайлуа. Рик започва работа в местната гимназия, от която му остава достатъчно свободно време, което да прекарва на плажа със семейството си. Няма значение под каква форма, важното е всички да са във водата, постоянно. Именно във водите на Хаваи 11-годишният по това време Роби за пръв път опитва новия по това време спорт уиндсърфинг – и само две години по-късно, той вече печели първата си световна титла и става най-младият световен уиндсърф шампион. Дете-чудо, безспорно, а като доказателство в следващите години, въпреки че се състезава като аматьор, Роби печели световния шампион последователно от 1977 до 1979 г. А след създаването на Професионалната уиндсърф асоциация (PWA), продължава да печели всички световни титли от 1983 до 1991 г.

“Това, което ме мотивираше, когато бях млад, и това, което ме мотивира сега, е като цяло едно и също. Онова чувство на плъзгане и безтегловност.”

Докато Роби развива състезателната си кариера и впечатлява целия свят с триковете и уменията си, баща му Рик продължава да усъвършенства уменията си като дизайнер на сърфове. В малка работилница в гаража на къщата им, той изработва дъски за него самия, за синовете му и приятелите им – и когато на световното през 1978 г. целият свят вижда на какво на способни сърфовете с името Naish, идва и първото сериозно предложение от Mistral. Рик изработва няколко дъски за тях и още на следващата година семейният гараж се оказва тесен, а гимназиалният учител напуска работата си, за да се отдаде напълно на новото си поприще.

80-те и 90-те виждат истинския бум на уиндсърфа. С безпрецедентните успехи на Роби по състезанията из целия свят и развитието на технологиите и дизайна на екипировката, създавана от Рик, името Naish се налага като най-влиятелното в света, в който основните движещи сили са тези на вятъра и вълните.

Роби ще остане завинаги в историята на уиндсърфа – не само като най-младия световен шампион, но с останалите си общо 24 титли, последната от които е от 2014 г., въпреки че вече е над 50-годишен. Но уиндсърфът съвсем не е всичко – през 90-те в търсене на нови предизвикателства, Роби започва да се състезава в тогава все още новия кайтсърфинг, като през 1998 г., става световен шампион в слалома, а на следващата години е първи и в двете дисциплини – слалом и скок.

Днес Роби продължава да е една от най-активните личности във водните спортове и да е по кориците на списанията – последната му такава е от 2014 г. на Standup Paddleboard Magazine. Сред любимите му места, където не пропуска сезон, е легендарният хавайски спот Jaws – една от най-големите вълни на света. А компанията, създадена от баща и син (в която активно участват и останалите членове на семейството), продължава да е един от най-големите производители на екипировка за уиндсърф, кайт и падълборд.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

И тази година дойде 2-ри август. Денят, в който осъмнахме с новината, че Андре ни е напуснал. Сърфисткото общество загуби един невероятен човек, творец, който заради болестта беше разбрал урока на живота – да ценим малките неща, всеки подарен ни миг, и да им се радваме, защото това е неговият смисъл…

С брат ми по „оръжие“ тъкмо обсъждахме „пинизите“ на Вулканото и… разбрахме! Бяхме покосени. И замълчахме. Без да говорим, сложихме на гиковете черни ленти и посветихме карането през деня на него, на пълния с живот и желание да промени света Пашко. Тогава си казахме, че той ще се радва на вечната прогноза…

Няколко сезона по-късно, втори август отново се търкулна, а мисълта за Андре е по-жива от всякога. Легендите не умират! И докато пиех сутрешното кафе и преглеждах уиндгуру-то, за да видя дали ще духа на острова, се натъкнах на поста на австриеца Ману Графенаер, посветен на приятеля му Андре Пасковски, по повод загубата му и вследствие на споделяното им приятелство приживе. И понеже силата на думите не може да преразкаже, писах на Ману с молба да ми позволи да споделя спомена му с българската уиндсърф гилдия и не само… Следващите редове са предоставени с чувственото съгласие и подкрепа на мистър Графенаер по повод загубата на приятеля му, и наша загуба, Андре Пасковски – Пашко:

„Честит Рожден ден, Андре!“
Преди няколко месеца погледнах часовника си, показваше 12:12 ч. Изведнъж си спомних, че преди четири години, докато снимахме в Перу, ти ми каза, че след поставената диагноза – рак, това ти се случва постоянно, беше забелязал, че всеки път, щом погледнеш часовника, часовете и минутите съвпадат… 17:17 ч., 23:23 ч., 14:14 ч., 20:20 ч.
Тогава дори не се замислих какво точно споделяш с мен, но полека-лека започнах да разбирам, и то все повече и повече, че тази на пръв полед незначителна констатация беше абсолютно важна и много значима за промяната в живота, която ти предстоеше…
[Преди диагнозата Андре беше фокусиран толкова много над това да бъде най-добрият, че не му оставаше време да се вгледа в малките неща… със сигурност тогава не е имал време да забележи, че часовете и минутите на часовника съвпадат.]
Когато знаеш, че времето ти на тази планета изтича… ненадейно започваш да благодариш за малките неща, които животът ти поднася и с които те усмихва, започваш да се интересуваш какво става наоколо ти, спираш да бързаш и да се тревожиш и започваш да цениш това, че си просто жив. Това ми каза ти тогава…
Аз вече знам, че животът ни е подарък, на това ме научи приятелят ми Андре. Знам, че трябва да живеем и да ценим миговете… всъщност май доста хора наоколо ми го разбраха.
Не мога да спря да мисля за теб, приятелю! И не мога да спра да се усмихвам… и да се сещам за теб, всеки път, когато часовете и минутите на часовника ми съвпаднат.
Както казват, отишъл си си, но не си забравен… за Бога… не си!“

И нека вечната прогноза те прави щастлив там, където си, Андре!